За книгата: година / Люба напусна Варшава вечерта. Гарата, сива, скучна сграда от стъкло и бетон, беше построена така, че теченията я обикаляха надлъж и шир. Сега гарата беше почти празна. Дошлите набързо купиха билети и веднага се отправиха към перона. Малцина бяха хората, които ни посрещнаха и беше толкова различно от вечната суматоха на руските гари, сякаш живееха свой собствен таен живот.